Купуването и продаването на морал е престъпление

Историята

След изборите през 2011 г. за местна власт, Гърневски и Илко Николов, избрани от Синя Коалиция, рязко се еманципират от позицията на избирателите, които са ги избрали, и влизат в нечистоплътна коалиция с ГЕРБ – Пловдив. Ролята на Илко Николов към онзи момент е ясна и видима от далеч – Тотев не иска да овластява личности от собствената си партия с такива високи постове от типа на председател на ОбС, защото рискува някой в партията да натрупа влияние. Впрочем, това в

днешно време е често практикувано от партийните лидери. В резултат на това, Илко Николов получи поста на председател на ОбС, а кмета Тотев се опита да се окичи с подкрепата на мислещите и работещи хора в Пловдив, избрали Николов. Е, не му се получи, защото ПП ДСБ тогава направи най-логичното, сваляйки подкрепата от тях. Дори на цената на това гласа им да се чува само и единствено извън залата на ОбС

Но ролята на Гърневски е по-интересна от тази на Николов. Ако Николов е поставен, за да може никой от ГЕРБ да не трупа влияние в самата партия, то Гърневски бе с радост приет в редиците на ПП ГЕРБ от самото й ръководство, защото общинските й съветници изпитват огромна нужда някой да ги защитава от всички политически атаки, които получават по време на заседания. Не че Гърневски може да го прави аргументирано и адекватно, но това, което той може, е крайно достатъчно за управляващите в Пловдив – тежка демагогия, възможност за многоминутно празнодумие и гигантска доза популизъм. Е, щеше да е по-добре някой адекватно да защитава решенията на управляващите в Пловдив последните 4 години, но щом няма такъв човек, “Нека бъде Спас". Ако не друго, той подскача на всеки, опитал се да каже нещо против кмета, знае 2 исторически дати, които винаги споменава без връзка с актуалната тема и е написал най-малко 4 стихотворения в живота си. Тъжно е, но това се оказа достатъчно за управляващите в Пловдив, за да си приютят Гърневски 4 години под крилото. Видимо те нямат дори и този капацитет в ОбС.

Настоящето

Ръководството на ГЕРБ в Пловдив приюти Гърневски при себе си и за следващите 4 години, като го вкара от гражданската квота на местни избори 2015. Не искам да влизам във вътрешнопартийни въпроси, но си позволявам да отворя една скоба – това със сигурност ще доведе и до трусове вътре в самата партия в Пловдив, защото надали актива й е удовлетворен от факта, че лицето Гърневски получава избираемо място.

Та....той получава избираемо място и има своята политическа задача, която несъмнено ще изпълнява в следващите 4 години. Това е онази задача, която имаше и последните 4 години. Да бъде марионетка при всички обостоятелства. Ако Тотев е кмет, да го брани на всяка цена. Ако Тотев не е кмет, отново да го брани на всяка цена. Едно е сигурно – ако Тотев е кмет, той ще си изпълни задачата. Но имам лоша новина за Тотев – ако не стане кмет, ще бъде предаден. Гъренвски ги умее тези неща и го е доказал в политическата си история.

И сега Гърневски би казал: “Аз винаги съм отстоявал десните ценности и съм бил антикомунист". Само не трябва да забравяме как през година 2007 беше на път да подкрепи Славчо за кмет, като подписа предварително споразумение за подкрепата му заедно с Бойко Ватев и Каракачанов, но централното ръководство на ПП ДСБ от София го възпря.

Проблема

Това е христоматиен пример за тежко предателство спрямо избирателите. Участието на Спас Гърневски в листата на ГЕРБ не е някакъв невиждан проблем.  Той ще си замине от политическия живот рано или късно. Нагледали сме се на ренегати и политически марионетки дори на национално ниво.  Гърневски е само поредният тежък симптом. Затова и спирам да говоря за него – той е абсолютно маловажен. Проблемът е другаде. А именно там, където политическата система позволява, предполага и налага генерирането на такива хора, които да бранят управляващите в ОбС. И това, в крайна сметка, се явява резултат на недопускането на можещите, знаещите и мислещите хора в партийните листи. Ако ги има тях – те няма да позволят редица порочни практики, които се случват в ОбС. Те тотално ще лишат от смисъл съществуването на марионетки и ренегати, които да бранят користно незаконо и нецелесъобразни решения.

Всичко това е крайно несправедливо спрямо гражданите, спрямо избирателите, спрямо партийците, спрямо всички, които вярват в справедливостта. И никой не може да твърди, че гореописаният пример не е несправедливост, защото справедливостта е само и единствено абсолютна и не може да бъде обоснована с условностите.

Решението

Тук задачата, както винаги, е много сложна и едновременно с това проста. Едно трябва да знаем със сигурност – решението е само и единствено в нашите ръце. То е просто, елементарно и е измислено преди стотици години. То минава през осъзнаване на реалностите по места, въпреки необективно представените обстоятелства от медиите и съответно след това негласуването за формации, които изповядват такива практики.

А и вече закона ни дава още един инструмент в ръцете, който може да ни помогне да вкараме в управлението можещите и знаещите. Инструмент, който ни овластява, като ни дава възможност да гласуваме за дадена политическа формация, въпреки неприязанта ни към някои хора в листите. Това е преференцията. Тя работи и доказа, че има смисъл от съществуването й. Това е една от малкото смислени законодателни промени, реализирани в България последните 10 години. За съжаление, отново листите на политическите партии не се конкурират по никакъв начин по плоскостта на експертната подготвеност в различните сфери на обществения живот. Но ние все пак сме задължени да направим своя избор и да поставим продаващите се, търгуващите се и радетелите на търговските мнозинства там, където им е мястото – отвъд властта. Независимо за коя партия гласуваме и независимо от убежденията ни, можем да гласуваме за нашия преференциален кандидат, който е по-добър от някого, намиращ се по-напред в партийната листа. Законът ни дава тази възможност, нека я използваме!