Последователността на ПП ДСБ в политическия живот в страната е най-голямата болка на Даниел Вълчев и компания. Но хем ги сърби, хем ги боли. Защото искат да си накипрят овехтелите политически образи с принципността и последователността на ДСБ, но и да останат във властта и да управляват с ГЕРБ, АБВ и ДПС.
Идва ми да споделя една мисъл на Махатма Ганди, която гласи, че "един от седемте смъртни гряха е политика без принципи". Преди седмица гледах Панорама, където имаше представители на почти всички партии от парламента. Всички, задружно и единно, не спряха да плюят ДСБ и лично Радан Кънев. Вадиха нож на човек, който не е там, което най-явно показа абсолютното им безсилие. Организиранията вой и атака срещу ДСБ, в чиято основа стоят ДБГ, АБВ и ГЕРБ, е заради последователността и отговорното политическо решение, което взе ръководството на ПП ДСБ.
За атаката от ДБГ:
Вълчев, Кунева и пътуващият до Осло са повече от наясно, че Блока може да съществува без ДСБ точно толкова, колкото Вълчев щеше да е министър и вицепремиер, ако не беше човек на ченгетата. Това е и основната причина за несъстоятелните опити на Вълчев и компания да експонират решението на ДСБ и Радан Кънев като емоционално. Пътят им към участието във властта минава през легитимирането с образа на ДСБ. Те на няколко пъти успяха, със завидна доза популизъм и политическо инженерство, да употребят партнирането си с ДСБ, извличайки тесен партиен дивидент.
За атаката от АБВ:
Не е никак лесно да намериш думи, за да успееш ефективно да опишеш лицата на тази партия. Но това не е толкова важно, защото позициите им говорят достатъчно за самите тях и желанието им да управляват с ДПС и ГЕРБ и да бъдат васал на сюзерените им в Кремъл. Гласуването на последните промени в ЗОП бяха най-скорошното доказателство за управляваща коалиция в момента в страната.
За атаката от ГЕРБ:
Разбира се, за да може тя да се случва качествено по техните представи и напълно безконтролно с оглед принципите на журналистиката, те използват медиите на ДПС основно. Опорната точка е инфантилната стабилност, която бленуват. Стабилност на какво? Стабилност на ВСС, на ГЕРБ, ДПС и АБВ? Стабилност на главния? Стабилност на безконтролното и нецелесъобразно харчене на евросредства? Не по-назад остава и съгласуваният с ГЕРБ вот на недоверие срещу на БСП срещу Москов.
Личното ми мнение е, че тази шайка, която иска да запази псевдо стабилността, трябва по-малко да се занимава с ДСБ по две основни причини:
1. Истинската съдебна реформа ще остане водеща отправна точка за българските гласоподаватели, от гледището на която те ще правят своя избор в бъдеще.
2. Нека не се лъжем – няма да има РБ без ДСБ. РБ без ДСБ е като хляб без мая.
