Централизация на управлението в България се прилага по подобие на Русия, а не на ЕС. Интервю на Валентина Йеремиева, в. "Марица"
- Г-н Иванов, общините подготвят своите бюджети за 2022 г., кметовете са притеснени, че приходите не стигат, и напомнят, че през миналата година отново, за пореден път, са поставили въпроса част от данъците, които директно отиват в републиканската хазна, да остават при тях. Засега промяна няма. Продължавате ли да държите на децентрализацията?
- Говоря по тази тема повече от пет години. Децентрализацията на финансите в управлението е необходима и целесъобразна, важна е за развитието на българските региони и за обществените отношения. Когато парите се разходват близо до хората, възможностите на гражданския контрол са по-големи. Не виждам нито една причина парите на пловдивските данъкоплатци да се раздават от София. Всяка власт преразпределя финансов ресурс, проблемът е, че в България това става при силна централизация. Прилага се механизъм, подобен на този в Русия, а не в Европейския съюз.
У нас 90% от данъците отиват в централния бюджет
и централната власт ги преразпределя, както прецени за правилно. Само 3% остават в общините.Това е руският модел. В Европа в държавния бюджет постъпват 60 на сто от данъците, а 40% остават в общините. Това означава, че ние сме средно 10 пъти по-назад от децентрализацията в държавите на ЕС.
- Как и кога виждате тази реформа да стане факт?
- Реформата не може да стане с еднократен акт и е важно процесът да стартира с тази първа стъпка. Не бива да виждаме никога повече как от прозорци на една джипка се хвърлят милиони. Законът за държавен бюджет се приема от парламента и еднократното даване на пари на калпак в рамките на тази година не е децентрализация. Това раздаване на пари от бюджета отново прилича на подаяние. За да се стигне до децентрализация, е необходимо
изменение на Закона за публичните финанси.
В този закон да се посочи например, че 2 процентни пункта от 10-те данък върху доходи на физически лица, а именно 20% от данъка върху доходите, или една пета, да остава в общините, където са изработвани. Такава реформа върви ведно с районите за планиране. Въвеждането на тази мярка предполага общините да получат данъците на своите жители, което е най-честната форма на управлението.
- Няма ли да бъдат облагодетелствани големите общини, а малките пак да останат с мизерни бюджети?
- Да, София би получила половин милиард, условно казано, което не е нечестно поради факта, че това са пари, които са заработени и съответно платени в същата община. По-важното е друго. ГЕРБ по време на своето управление изпуснаха момента да изведат столицата като отделен район за планиране, което щеше да прегради възможността им да усвояват еврофондове. София не се нуждае от кохезия и европейска помощ , а от данъците на своите данъкоплатци. Тоест, наред с изменението на Закона за публичните финанси върви и извеждането на София като отделен район за планиране. С тази промяна бюджетът на Столична община няма да бъде ощетен, а кохезионната политика ще бъде в подкрепа на по-слабите общини.
- Каква полза ще има за жителите на общините, ако повече данъци ще остават в местните бюджети?
- Когато общините си запазват една пета от доходите на физическите лица, ще има
възможност за ефективно провеждане на местните политики,
без да има нужда някой да им подарява парите на данъкоплатците пред камерите. Аз като пловдивски данъкоплатец не искам да ми се подаряват пари пред камерите. Искам да ги дам на близката власт, за да мога да контролирам пряко как се разходват тези средства. Сравнете кое е по-ефективно - инвестициите в инфраструктурата да се контролират от София, от служители, които нито знаете, нито виждате, или от районния кмет, когото можете да срещнете на улицата и с когото контактът е много по-лесен? Разбира се, че отново ще има дисбаланс, затова ролята на централната власт е да го коригира чрез преразпределение, но това преразпределение не може да бъде модел за съществуването на българските общини. Преразпределението е допустимо, но след като се даде на общините, това, което те заслужават.
- Имате ли конкретни виждания какъв да бъде механизмът?
- В Демократична България имаме смела идея. Ние считаме, че без увеличаване на обща данъчна тежест тази една пета от данък върху доходите на физическите лица, освен че ще остава в общините, трябва да се превърне в местен данък с
правомощия на общинските съвети да определят размера му в разумни граници.
Говоря за конкуриращи общини. Когато променим логиката на данъка, тогава общините ще имат механизъм за по-доброто провеждане на фискална политика и да станат по-привлекателни за живеене за хората.
- В тази посока работи ли се?
- Ние отстояваме тази позиция още от момента на преговорите за съставяне на правителството и ще предприемем последващи действия - разумно и последователно, за да я реализираме.
- Много се говори за административната реформа, но не я виждаме. Как я разбирате?
- На първо място - край на партийните назначения, на второ - изграждане на администрация от професионалисти в своята област. Това ще даде възможност за повече ефективност и повишаване на качеството на услугите и като областен управител съм си поставил за цел да го докажа с малката ни администрация. Пряк граждански контрол върху разходване на публичните средства и по-добро качество на услугите ще донесе повече удовлетвореност от това, че си плащаш данъците. Това е ключов фактор да се събират повече средства в бюджета.
- Какво е мнението ви за старите и рестартирани в законопроекта на пловдивския депутат Иван Тотев идеи за сливането на Пловдив с общините „Родопи“ и „Марица“?
- Не се противопоставям на сливането на трите общини. Но имам въпрос - кой пречеше досега те да планират устройството заедно? И защо си мислим, че след като ги обединим, ще решим проблемите - например с транспортното обслужване? Защо някой смята, че това е панацея? Според мен сливането на трите общини не е панацея. Само в резултат на новото административно-териториално деление нито транспортът се подобри, нито дупките по пътищата ще намалеят от само себе си. Не мога да разбера,
защо досега ние нямаме адекватен транспорт между Пловдив и Труд
например? Защото не сме една община ли? И какво ще се промени, след като се обединим? Или проблемът е по-дълбок - в Община Пловдив отказват да разберат, че всяко инвестирано евро в обществен транспорт за четири години се връща по три през други публични инвестиции. И че пробивът под Водна палата е аспиратор за леки автомобили, а буферен паркинг не се прави в центъра на града. Такива паркинги трябва да се строят в периферията, където ще има градска железница. Земеделските територии на Марица и Родопи изчезват по смисъла на еврофинансиране, а бюджетът на община Пловдив ще бъде със знак минус, защото разходите за тези населени места ще се увеличат, без да има повече приходи. Задължително е общо устройствено планиране, което и сега е възможно, ако местната власт иска. Нито отричам, нито подкрепям сливането, нека да направим широко обществено обсъждане, но ми е странно, че някой, от позицията на управлявалата 12 години партия, представя обединението на общините като панацея. Професионално подготвена администрация с достойно възнаграждение и децентрализация на финансите - това е ефективният механизъм за реформата в управлението.
