Всяка вътрешна политика, но особено българската, е различна от европейската по редица причини. Тя се различава най-вече по политическата култура на пратениците в Европа да водят разговори и да достигат до „исторически компромиси‘ в името на консенсуса, който брани интересите на всички стоящи на масата на преговорите.
Преговорите и консенсусът, като важна част от европейската политика
Пакетът Макрон е вероятно най-добрият пример за неспособността на българските евродепутати да защитават българският национален интерес от европейската трибуна. Изначало широкото мнозинство против тесния български интерес, предполагаше българските членове на Европейския парламент да започнат преговори, за да отвоюват малки победи, които по един или друг начин да защитят българските превозвачи. Но не, в откровения си популизъм те решиха да застанат ва-банк срещу целия пакет като по този начин лишиха българските превозвачи от възможността да бъдат защитени поне отчасти. Или иначе казано – докато обикаляха телевизионните студия и се снимаха от европейския парламент, „джендърът“ Джамбазки и компания не положиха ефективно усилие за реално защитаване на българския интерес. Това е така, защото веднъж „телевизора им е по-важен от превозвачите“, и втори път нямат политическа култура да водят преговори и достигат до общи позиции.
Радан като добър преговарящ
Радан може да бъде обвинен в много грехове, за част от които вероятно с право. Нещо повече – Радан може да бъде обвинен от своите за грехове, свързани с прекомерни компромиси в името на консенсуса. Аз няма да давам оценка на тези действия в публичен материал, тъй като съм човек, който брани своите и има дисциплина на публично поведение. Но едно е сигурно - това му качество, като член на Европейския парламент, може да бъде само и единствено в помощ на защита на българския национален интерес.
Защо това е така?
Когато седнеш на масата на преговори в Европа, ако се държиш като борсук в името на това, когато се върнеш в родината да обясняваш по телевизора как си „бранил България“, незабавно биваш дискредитиран от преговорите. А от там и българският интерес отива в трета глуха. Е, в ЕП Радан няма да бъде изолиран, защото е способен да води разговора към консенсус, дори и в името на прекомерна доза компромиси. Зная колко е чувствително обществото ни на тема „компромиси“, когато става въпрос за политика, но реалността при водене на преговори, особено с много страни, е че намирането на общата пресечна изисква себеотрицание от всички страни. Ако отказваш такова, ставаш от масата и пакетът Макрон ти се стоварва на главата с цялата си сила.
Радан като свободомислещ човек
Имам някакви подозрения, че Радан в нормалността си е отговорен родител, но предполагам, че за това трябва да се произнесе синът му, а не аз . Свободомислещите хора страдат и от друг порок - купонджии са. Толкова за личното покрай Радан. В темата за свободомислието е по-важно политическото:
Свободните хора „чупят“ системата и не се примиряват. Миксът между добър преговарящ и свободомислещ човек, който не страда от чиновническата болест, вероятно прави профилът на Радан като един от най-добрите за евродепутат.
Подкрепете Радан с номер 13 в бюлетината и преференция 101!