На Борисов са му на сърце кметовете на ГЕРБ и ДПС

Йордан Иванов
2.12.2021
31.8.2017
На Борисов са му на сърце кметовете на ГЕРБ и ДПС
Автор на статията
Йордан Иванов
Последвайте автора

Как се дават пари на послушните общини без санкцията на Народното СъбраниеЧрез ПМС (Постановление на Министерски Съвет) се дават ония пари на българските общини, за които трябва да целунеш пръстена най-малко на някой министър или да си ортак направо на премиера. Парите, дадени чрез ПМС, са олицетворение на това, че българските общини са на ръчно управление от централната власт – ако слушаш, има пари за твоята община; ако не слушаш, няма. Независимо че тези данъци са платени от хората в общината, която има нужда от финансов ресурс.

МАТЕРИАЛ ЗА:
Йордан Иванов
СПОДЕЛЕТЕ

Тези средства, отделени за български общини, са платени в централната хазна от българският бизнес и граждани по региони, а след това правителството ги разпределя изцяло по свое собствено усмотрение без контрола на НС. После идва някой властимащ и ти ги „подарява“ пред камерите, режейки някоя друга лента.

Близостта на Борисов с ДПС прозира зад тези пари
За 2016 година чрез ПМС са раздадени близо 180 млн. лв. на различни български общини. Най са му на сърце на Борисов кметовете от ГЕРБ, на които е раздал малко повече от 130 млн. лв., и кметовете на ДПС на второ място, които са с трансфери от близо 30 млн. лв.(виж диаграмата по-долу). Останалите средства си ги поделят кметове издигнати от Местни Коалиции, Инициативни Комитети и други партии. Излишно е да се питаме защо Белица, Якоруда, Кирково, Кърджали, Опак, Завет, Лозница, Самуил и други общини, в които живеят има няма няколко хиляди човека, са получили трансфери на стойност близо 30 млн. лв. Отговорът е ясен. Там са кметовете на ДПС и Борисов системно ги захранва със свеж финансов ресурс.

Никой не познава проблемите на общините по-добре от хората, живеещи в тях
Питам се и се чудя с какво община Кърджали и кметът Хасан Азис Исмаил са заслужили повече от редица други български общини, че да получат директен трансфер на стойност над 3 млн. лв., а други 154 български общини да не получат нито стотинка(на диаграмата в дясно са общини на ДПС, които са получили трансфери)? Защо столична община е получила най-големият трансфер на стойност над 23 млн. лв., при условие че собственият й бюджет е над 1 млрд. лв.? С какво нуждите на община Джебел са по-големи от тези на община Плевен, че кметът на ДПС в Джебел получава трансфер близо 2 млн. лв., а този на Плевен малко над милион?
И на трите въпроса отговорите са повече от ясни. Никой не съблюдава нуждите на хората. Данъците се събират в централната хазна, а не остават в регионите, както е във всички европейски държави, после властта ги разпределя по свое собствено усмотрение. Без да се интересува коя община от какво се нуждае. Ако приемем условно, че Министерски Съвет обследва нуждите на хората и се старае да разпредели парите справедливо, то отново е невъзможно това да се случи, защото никой не познава нуждите и проблемите на гражданите в българските региони по-добре от самите тях.

Решението е парите да остават там, където са изработени
По този начин:
1. Държавата няма да държи зависими българските кметове – в момента всеки един български кмет, който откаже да се подчини на централната власт, е застрашен да му бъде спрян финансовия ресурс.
2. Кметовете ще имат реални инструменти за провеждане на собствена данъчна политика – В България 4% от данъците, които плащат българските фирми, остават в местната хазна, а 96% отиват в републиканския бюджет. В Европа съотношението е 40% към 60%. Това дава реална възможност на местната власт да провежда собствена данъчна политика, която да привлича инвеститори.
3. Парите се разходват съобразно нуждите на хората – правителството на ГЕРБ е олицетворение на това как ни взимат парите, за да ни ги подаряват пред камерите без да знаем от какво реално се нуждаем. Когато данъците остават в общината, тогава хората решават за какво да ги харчат, а не едни бездушни политици, стоящи в кабинетите си на жълтите павета.
4. Ще повишим ефективността на публичните инвестиции – ноторно известно е, че по-близката до хората власт се контролира по-лесно. По-далечната – практически е неподвластна на гражданския контрол. Остава да разчитаме само на прогнилата ни от зависимости съдебна система.