Общините да поддържат републиканска пътна мрежа е върховна наглост

Йордан Иванов
6.16.2020
21.2.2020
Автор на статията
Йордан Иванов
Последвайте автора

Каква е ситуацията с пътищата в страната и къде са парите от данъците за поддръжката им? В България републиканската пътна мрежа и общинската пътна мрежа имат еднаква дължина - по 19500 км. всяка. Републиканската пътна мрежа се поддържа от три приходоизточника - тол такси/винетки, фиска и еврофондове. Общинската пътна мрежа се финансира от един единствен - бюджета на общините. Той е съвършено недостатъчен за осигуряване на далеч по-евтини публични услуги на територията на общината. Практически общините са неспособни да поддържат пътна мрежа, тъй като централната власт им е отнела тази възможност, вземайки всички пари в София..

МАТЕРИАЛ ЗА:
Йордан Иванов
СПОДЕЛЕТЕ

Хвърлянето на горещия картоф у кметовете е откровено бягане от отговорност на централната власт. И парите, и властта, и отговорността за поддръжката на републиканската пътна мрежа е само и единствено в ръцете на правителството на Република България и съответните органи на централната власт.

КАКВО Е СТАТУКВОТО?

Прехвърлянето на задължения на общинските администрации без реална финансова власт за изпълнението им, е запазена марка на всеки един авторитарен режим на публичните финанси. В България това е видимо в редица обществени сфери - здравеопазване, социални услуги, образование - там общината единствено узаконява цифрите, определени от централната власт, като няма никаква възможност да пригоди бюджета към местните специфики. Погледнато на макро равнище, общините имат задължения за над 200 млн. лв., за които централната власт не им е осигурила финанси. А сега искат да им прехвърлят и републиканската мрежа между населените места в общината.

ПРОБЛЕМ ИМА. КАК ДА ГО РАЗРЕШИМ?

Най-равномерно разпределеният данък в България е данък върху доходите на физически лица. 100% от него отива в централната хазна и от там се разпределя еднолично по партиен признак. За да може общините да поддържат реално републиканската пътна мрежа между населените места на територията на общината (и между съседни общини), и за да се покрият задълженията на общините, чието изпълнение струва 200 млн. лв. годишно, е необходима реформа на Закона за публичните финанси, като се осигури 50% от данъка върху доходите на физически лица да остава в общината, където е изработен. Подчертавам, че това е възможно да се случи без така нужната нова карта на българските общини, без въвеждане на второ ниво на местно самоуправление, без каквито и да е било други оправдания. Всичко това е възможно, тъй като това е най-равномерно разпределеният данък в страната. Тази реформа би била разумна първа крачка към финансовата децентрализация в страната.