От над милиард заявени индексации за строителите, са платени 251 милиона – неясно как и защо

Йордан Иванов
6.3.2024
17.12.2023
От над милиард заявени индексации за строителите, са платени 251 милиона – неясно как и защо
Автор на статията
Йордан Иванов
Последвайте автора

Миналата седмица обещах да ви информирам, когато министърът на регионалното развитие и благоустройство отговори на въпросите ми, свързани с индексацията на сключени и изпълнени вече държавни договори за строителство. Повече за данните, които получих, може да прочетете в статията.

МАТЕРИАЛ ЗА:
Йордан Иванов
СПОДЕЛЕТЕ

Миналата седмица обещах да ви информирам, когато министърът на регионалното развитие и благоустройство отговори на въпросите ми, свързани с индексацията на сключени и изпълнени вече държавни договори за строителство.

Данните, които получих, сигнализират за проблеми по отношение на планирането. От тях става ясно, че има индексации, които са уважени в пълен обем, има такива, които са заявени и въобще не са уважени, т.е. платени са нула лева, а има и такива, които са платени частично.

От над милиард заявени индексации за строителите, са платени 251 милиона – неясно обаче как и защо. Общо заявените допълнителни плащания –  за основен ремонт, за ново строителство,  за текущ ремонт и за поддръжка са за над един милиард лева. Изплатени са едва една четвърт от тях, като проблемът е, че не се  знае на какво основание едни са уважени, а други не.

От отговора на министър Цеков става ясно, че договорите за основен ремонт и ново строителство, които попадат в обхвата на подлежащите индексации, са за 5,8 милиарда лева. До момента по тях са постъпили общо 57 искания за индексация на обща стойност 321 милиона лева по 27 договора, при общо 34, като министерството е разплатило малко над 251 милиона лева.

Не е ясно на какъв принцип са избрани проектите, за които са платени индексации. Тук големият проблем при индексациите е, че няма ясна методика как се приоритизират заявките - ако въобще трябва да имаме индексация. Защото законът днес казва, че ако отговаряш на условията за допълнителни плащания, имаш пари за получаване и това е.  

По закон има 52 договора за текущ ремонт и поддръжка, които попадат в обхвата на Методиката за изменение в цената на договора. Те обхващат 27 области, както и четири магистрали. От тези 52 договора са постъпили 63 искания по 43 договора. Исканията са на обща стойност близо 705 милиона лева, като тук интересното е, че въпреки че министерството казва, че тези договори попадат в обхвата на Методиката за индексации, няма извършена нито една.

Част от фирмите, които са получили индексации в пълен обем изпълняват следните обекти: Лот 1 на пътя Мездра-Ботевград (изпълнява се от „Пътстрой 92“, Геострой“, б.р.), пак същият път, но лот 2 (изпълнява се от дружество, в което влизат „Европейски пътища“, „Водно строителство – Благоевград“, б.р.), пътят Русе-Кубрат (изпълнява се от „ИСА 2000“, б.р.), пътят Костинброд-Берковица-Монтана („Хидро-водстрой“, б.р.), тунелът „Железница“, част от строителството на магистрала „Струма“ (изпълнява се от „АМ Струма Тунел 2018“, б.р.), Калотина-софийският околовръстен път (изпълнява се от „Щрабаг“, б.р.), обходният път на Бургас (Пътстрой, б.р.).

Справката, която получих не дава отговор на важния въпрос дали фирмите с уважени в пълен или почти пълен обем заявки за индексации са получили големи авансови плащания, които бяха мотивирани назад в годините с това, че така ще закупят предварително материалите, за да избегнат риска от евентуалното им оскъпяване. И това е следващият въпрос, който ще задам на регионалното министерство през следващата седмица.

Моята позиция е, че индексации въобще не трябва да има, защото не държавата е тази, която трябва да  носи стопанския риск на частно-правните субекти за поскъпване на материали - това е елемент от управлението на рисковете от страна на предприемачите. Коя фирма на свободния пазар носи риска на друга фирма от това, че ще поскъпне даден материал?

От отговорите става ясно още нещо -  поправката в Закона за обществените поръчки от миналата година (с която индексациите бяха въведени за дейности след 2021-а, б.р.), крие сериозен риск за бюджета не само в МРРБ, а и в други ведомства.

Първо, защото  в момента има спорове дали нормата в ЗОП е диспозитивна (т.е. не задължителна) или императивна и така структурирани индексациите определено крият риск от това заявителите, които не са получили допълнителните средства, да съдят държавата.

Второ, защото законът в този му вид крие много сериозен корупционен риск. Да, днес може да има читави министри, които по никакъв начин да не може да бъдат заподозрени в корупция, но ние трябва да разглеждаме държавната власт в хоризонт 10, 20, 30 години.

За 2023 г. наблюдаваме дефлация на материалите и аз не виждам никаква причина държавата да носи стопанския риск за поскъпване на материалите. Става въпрос за милиарди наистина, милиарди.

Още в рамките на другата седмица ще проведем разговори по този и всички останали въпроси и ще търсим изменения на закона така, че да не може някой еднолично да решава кой ще получи пари. Ще изискам и всички заявени и уважени индексации от всяко едно министерство, актовете, с които това се случва, както и индексациите за всяка една община, за всеки един възложител, било то второстепенен разпоредител с бюджетни средства и отново ще ви държа информирани за последващи действия.