"Ще осветлим работата на общини, където има дерибействащи кметове"

‍- Г-н Иванов, решихте да сложите соларни панели на сградата да администрацията. Този експеримент ще покаже ли, че е възможно преминаването към зелени енергоносители, което в наши дни е особено важно от гледна точна на енергийната независимост?

- Ние, Областна администрация - Пловдив, искаме да покажем, че зелената енергия и соларните панели не са научна фантастика за милионери, а са съвсем практично и рационално решение за намаляване на разходите на данъкоплатците. Средната ни месечна сметка за ток за последните 12 месеца е 8400 лв. Когато реализираме инвестиция в размер на 130 000-150 000 лв за ориентировъчно 70 KWh пикова мощност, сметката ни за електричество ще падне до около 3200 - 3330 лв., по предварителни калкулации. При 10 годишен кредит, на 3% годишна лихва, ние ще имаме 1110 лв месечен разход за кредит. Това означава 4400-4500 лв разходи на месец, незабавно след монтажа на инсталацията, на фона на 8400 лв за предишния месец. Ето, че това е рационално решение за намаляването на разходите на данъкоплатеца.

Ще поискаме разрешение от Министерски съвет за този заем, защото сме второстепенен разпоредител на бюджет. Няма никаква причина да не го получим, защото ние в крайна сметка по този начин щадим бюджета на държавата. Това е съществен разговор, който може да излезе на национално ниво, може да слезе на ниво общини.

Областната администрация има една сграда с покрив, на който може да се постави соларна инсталация, а общините имат ресурс от огромни площи. Държавата, в лицето на Министерски съвет, има също огромни площи. Това е загуба на ресурс, това е неизползвано пространство. Какво искам да кажа - институциите са перфектното решение, тук и сега да се монтира соларна инсталация, която не се присъединява в мрежата. Бързо, лесно, елементарно от утре можем да спестим пари, защото когато произвежда соларната централа, администрацията потребява тогава и няма необходимост от батерии. За разлика от домакинството, където когато произвежда соларната централа, хората не са в къщи, трябва да се съхранява този ток и за това е по-правилно да се вкара в мрежата. За разлика от институциите, които потребяват веднага всичко, което произвеждат няма нужда от батерии, няма и загуби. В този смисъл един план, който евентуално може да се реализира на територията на цяла община или покривите на министерства, би довел до сериозно спестяване на средствата на данъкоплатеца. Което е съвсем просто и прагматично, технически елементарно решение, а не научна фантастика за милионери.

- Кога може да заработи инстталацията на Областната управа?

- В момента сме в процедура на договаряне с проектантска компания. Надявам се тази тази седмица да приключи. Проектираме в максимално кратки срокове, договаряме кредит и се надявам наесен да строим.

- За тези стотина дни, откакто сте областен управител, сте направили електронизация на процесите в областната администрация. Доколко е реална, може ли още да се свърши и грубо казано “каква е далаверата” на гражданите от електронизация?

- Цялата история е христоматиен пример за това, че политическата воля е по-важна от всичко останало. На третия ми ден викнах в кабинета IT-то, човека, който се занимава с подддръжка на компюти и софтуера. И казах: Виж, тук трябва всичко, което е възможно, да бъде електронизирано в максимално кратък срок. Какъв срок, какви процеси трябва да оправим, какви вътрешни документи? Да ми се напише един доклад, за да мога да натисна това нещо и да го свърша! Той каза, ами господин Йорданов, то всичко е електронизирано. Е, как, викам аз, като имам на бюрото цял куп документи. Еми, вика той, никой не използва системата. А защо няма заповед? Има заповед, казва той, за въвеждане на електронен документооборот. А защо има хартия? Ами защото не е отменен хартиеният. Факт е, че предизвиках шок. Факт е, че имаше, не в лошия смисъл, тих бунт. Но е факт, че всичко днес се случва по-лесно, областният управител и всеки ръководител на отдел или дирекция може да види всяка преписка, пиша резолюции понякога по един абзац, защото е удобно и бързо, на клавиатурата и най-вече има отчетност за натовареността на всеки един служител. Ползите за хората са, че сега, след като измерим кой колко е натоварен, кой как работи, първо ще знаем, какви са ефективните хора в администрацията, които заслужават заплатите, които българските граждани плащат и ще може да се оптимизираме администрацията. Ние вече го правим този процес. На второ място - преписките се работят по-бързи. На трето място - пестим хартия.

- Виждате ли нужда от децентрализация, тъй като, най-общо казано, “София изяжда България” като ресурси?

- Нека си дадем сметка, че структурата на публичните финанси на Република България е изцяло по руски модел. Огромна част от парите отиват на едно бюро в София, далеч от българските региони, и често пъти, без оглед на това, кой колко е вкарал, се разпределят. В това число и парите на софиянци отиват далече от тях - в друга власт. Не общинската, не районният кмет, а в централната, най-далечната. За разлика от европейската цивилизация, в която практически всички държави са силно децентрализирани.

У нас 97% от данъците, които плащат търговските дружества, отиват в централната хазна, 3% в местната власт. За разлика от Европа, където средните показатели, които и ние изкривяваме, са 60/40. 60% в централната хазна, 40% в местната. Ще дам сериозна аргументация, защо това е погрешно, но най-първо трябва да е ясно, че най-близката власт до хората най-лесно се контролира и е правилно тя да разходва техните пари. Тази децентрализация би следвало да слезе до районни кметове и кметове на кметства, защото те са избираеми, а всъщност са зависими от горестоящите и не могат да изпълнят обещанията си. Няма разумно обяснение защо кметовете на кметства са избираеми, като се намират в зависимост от общинския кмет. Ако районният кмет не е от същата партия като кмета на общината, това означава, че е натикан в ъгъла и неговото населено място не получава пари. Заедно с това, държа да отбележа, стои и разговорът за децентрализация не само на финанси, но и на правомощия. Големият макро разговор - днес българските общини имат недостиг в размер на 300 млн. лв. годишно от вменени задължения, без осигурен ресурс. Примерно, кметовете трябва да почистват коритата на реките в урбанизираните територии. Имат 0 ст. за това. Този годишен недостиг, според анализ на Демократична България и Сдружението на общините, се компенсира без тежка реформа, без вменяване на нови правомощия, без второ ниво на местно самоуправление, чрез 2 процентни пункта от данъка върху доходите на физически лица. Това означава една пета от данъка на дохода на физическите лица да остава там, където е изработен. От 2023 г, това може да се случва без увеличаване на данъчната тежест. От 2024 г този данък може да се превърне в местен и Общински съвет да определя размерите му, което влече след себе си конкуриращи се общини.

- Имайки тези инструменти, общините ще могат да привличат инвеститори, както се прави във Великобритания, примерно?

Точно така. И тук стои големият въпрос за София, защото 2 процентни пункта от данъка на дохода на физически лица, означава близо половин милиард повече приходи в Столична община, което не е честно с оглед на общата картина по някакъв начин. Но всъщност е съвсем коректно, защото София е по-богат град от средноевропейския. София е мегаполис, 14-ия град в Европа. Град София не се нуждае от еврофондове. Това, което ГЕРБ не направиха - да го изкарат, като отделен район за планиране. Софиянци се нуждаят от собствените си данъци. Кого лъжем с тази кохезия, като сме сложили София заедно с други бедни области, за да можем да ѝ свалим показателите и да може да получава пари по оперативни програми? Софиянци не се нуждаят от кохезия по смисъла на Европа - силният да помага на слабия, защото София е по-силен град от множество европейски. София се нуждае от собствените си данъци. За съжаление вече е късно, София трябваше да бъде изведена като отделен регион за планиране, за да не лъжем някого, че са им нужни оперативни програми и на софиянци да им бъдат дадени собствените приходи в софийските районни кметства. Ето това е същинската децентрализация. Разбира се, трябва да си дадем сметка, че това е жив процес. Тоест, ние от ДБ предлагаме едни супер адекватни и бързи стъпки - 2 процентни пункта от данъка на дохода на физически лица да остават в общините, където е изработен. Това не отменя изравнителните механизми. Аз не казвам, че е панацея, но знам със сигурност, че данъкоплатците от Варна и от Пловдив ще получават парите, които вкарват в хазната, и това е честно. А нека преразпределят приходи, дори и от други градове, към по-бедните общини. Тука вече влизаме в разговора за нова карта на българските общини, който може да го оставим за друг път.

- Дали са малко или много парите, които се разпределят в общините, не е особено прозрачен начинът на вземане на тези решения.  ДБ има проект за промени на закона...

- От "Демократична България" ще внесем в парламента “пакет прозрачност” за българските общини. Това е изменение на закона за местното самоуправление. Понеже ние гледаме с хоризонт местни избори, за нас това е приоритет, гледаме да осветлим работата на множеството общини и общински съвети, където знаем, че има кметове, които дерибействат. Защото, когато говорим за децентрализация и за повече пари, това означава и по-висок граждански контрол. Ние не казваме, че ще дадем безцелно пари на едни местни феодали, което е един от основните аргументи на противниците на децентрализацията, без да осветлим работатата на институцииите. Тези две неща вървят ръка за ръка. Тези промени се изразяват в следното - изсветляване на работата на общинските съвети: Всяко едно заседание, което не е закрито, да се излъчва на страницата на общинския съвет, да се излъчва на страницата на общината. За всеки общински съвет в България. Всяко решение, което не е таен вот, по смисъла на закона, да бъде поименно, за да знае всеки български гражданин как е гласувал неговият съветник, а не да гледаме манипулации, често пъти през прикрит вот и обикновенни лъжи към гласоподавателя кой е подкрепил дадено решение. Едновременно с това, там където е “предпечатът” на законите, там където се коват актовете, които гласуват общинските съветници, а именно - комисиите, те днес са тера инкогнита, а трябва да бъдат осветлени. Там трябва да бъдат браншовите организации. Там трябва да бъдат експертите. Там трябва да бъдат гражданите. За това ние казваме - всяко заседание на постоянни комисии, както и на временни, да се излъчва на живо, а как е гласувано в комисиите - да бъде оповестено поименно на сайта на общината. И на трето място, всички питания към кмета трябва да са публични. Не апокрифни, не тайни, а публични. И всяко питане от Съвета към кмета, ако не е отговорил, да става ясно, че не е отговорил, да има регистър. Предвиждаме и предварително оповестяване на дневния ред и материалите към него на страницата на общината, защото там се крият много “изненади”.

Интервю на Георги Ангелов, OFFNews.bg

‍