Какво значи децентрализация?

Йордан Иванов
2.12.2021
Какво значи децентрализация?
Автор на статията
Йордан Иванов
Последвайте автора

11 ползи от належащата реформа, която често се обещава, но никой не дръзва да направи - защото ще сложи точка на авторитарната власт

МАТЕРИАЛ ЗА:
Йордан Иванов
СПОДЕЛЕТЕ
  • Всекиму своето. Това означава изработеното и по-голямата част от данъците, които плащаме, да остават там, където плащаме.
  • Край на авторитарната власт. Край на подаряването на нашите пари пред камерите. Децентрализация означава на бюрото на министър-председателя (който и да е той) да няма купчина пари, която той да разпределя еднолично от прозореца на джип.
  • По-малко кражби и по-прозрачно разходване на общите ни пари. Децентрализацията оставя общите ни пари в най-близката до хората власт – местната власт, което дава възможност за по-голям контрол при разходването им. В момента централната власт харчи по най-безпардонен начин милиарди, без да се интересува от крайния резултат и от ефективността на провежданите политики. Причината е, че единственият начин да я държим отговорна за това, което прави, е веднъж на 4 години да гласуваме против нея. Заради отдалечеността й (но не само) от хората, тя най-често безотчетно разпределя десетки милиарди левове. Сега си представете Вашата част от този въображаем финансов пай да бъде в ръцете на районния кмет, кмета на населеното място, кмета на общината. Така кражба е по-малко възможна, нали?
  • По-висока удовлетвореност от платените данъци и по-висока събираемост. Децентрализацията би повишила удовлетвореността на хората от свършеното с парите, които плащат на държавата (данъците), а от там ще се повиши и събираемостта – защото се знае къде отиват и кой как ги харчи.
  • Нормалност. Децентрализацията връща процесите в държавата към нормалността, а централната власт към естественото ѝ функциониране. Ролята на централната власт не е да даде пари за някое българско село пред 7 камери. Нейната роля е да организира процесите, за които обществото и местната власт не могат да сe погрижат сами. А именно - отбрана, вътрешна сигурност, здравеопазване (не изцяло), стратегически проекти, регулаторни органи и т.н.
  • По-силни и единни местни общности. Децентрализацията стимулира създаването на местни общности. В българските региони не живеят непросветени хора, които трябва да бъдат командвани от всеядна, арогантна централна власт. Местните общности познават най-добре техните проблеми и могат по най-добър начин да дефинират общностния си интерес. Никой не може да определи по-добре от самите тях за какво да се разходят техните пари. Децентрализацията би засилила изграждането на местни общности с демократични рефлекси, което е ключово за по-високото качество на живот по места.
  • По-малко партийни зависимости. Децентрализацията скъсва порочната зависимост градовете, в които се инвестират пари, да бъдат тези, чиито кметове са от партията, която в момента управлява държавата. Тази зависимост е несправедлива спрямо всеки български гражданин.
  • Ще спазим Хартата за местно самоуправление. Българската държавата е ратифицирала със закон, приет от 37-ото Народно събрание, Европейската Харта за местно самоуправление. Видимо от тогава до днес, не провеждаме никакви политики по фактическото прилагане на тази харта.
  • По-ефективни районни кметове и кметове на населени места. Ще осмилим напълно избираемите районни кметове и кметове на населени места. Днес кметовете на населени места и районните кметове в София, Пловдив и Варна са в изключително тежка ситуация, тъй като от една страна те са избрани от хората, най-близо са до хората всеки божи ден, но от друга Законът за публичните финанси не им дава възможности да реализират политиките, които защитават. Причината за това е, че пътят за реализирането на политиките минава през еднолично решение на по-горната власт - кмета на общината. Тази зависимост на районните кметове/кметовете на населени места от кметовете на общините, както и тази на кметовете на общините от централната власт, подрива смисъла на избираемостта на тези кметове и им връзва ръцете.
  • Баланс между задължения на общините и ресурси, с които да ги реализират. Днес българските общини по най-безпардонен начин са натоварени с редица отговорности, но не им е осигурен финансов ресурс, за да реализират задълженията си. Над 200 млн. лв. (по данни на Националното сдружение на общините) е годишният недостиг на българските общини, за да изпълнят задълженията, вменени им по закон - например за поддръжка на речни корита, социални дейности, осигуряване на реда и сигурността... (да, по закон тези отговорности са и на кметовете) и др.
  • Повече Европа в България. Структурата на публичните в България е изцяло по руски модел. 96,4% от данъците, платени от търговски дружества в България, отиват в централния бюджет. А в крайна сметка - на разположение на един човек (министър-председателя), за да ги разпредели еднолично. Едва 3,6 % от данъците остават на местно ниво. Това съотношение 96,4 към 3,6 % е в пълно разминаване с европейските реалности, където средният процент е 60% в централната хазна и 40% в местната хазна. Като казвам среден процент, трябва да се вземат предвид две неща - чисто математически българските показатели изкривяват и европейските от една страна, а от друга – скандинавските държави оставят до 70% от платените данъци в своите общини. Онагледяването на тези числа говори за чудовищен дисбаланс с европейските реалности и сериозна близост до руската реалност, където числата са сходни с тези в България.