Законът за Публичните Финанси цели регулация, основана на централизация, която се бори с последствията, а не причините за състоянието на общините

Йордан Иванов
2.12.2021
3.6.2016
Законът за Публичните Финанси  цели регулация, основана на централизация, която се бори с последствията, а не причините за състоянието на общините
Автор на статията
Йордан Иванов
Последвайте автора

Промените в Закона за публичните финанси вкарват в правна рамка съществуващата практика централната власт да подпомага общините в страната при финансови затруднения. Разпоредбите на Закона за публичните финанси към момента предвиждат изключителна власт в ръцете на Министъра на финансите, която може да бъде използвана само и единствено за борба с последствията, а не с причините за лошото финансово състояние на общините в България.

МАТЕРИАЛ ЗА:
Йордан Иванов
СПОДЕЛЕТЕ

Чрез промяната в закона се търси регулация, основана на централизация, която дори и да се окаже в помощ на някои общини, в средносрочен и дългосрочен план ще задълбочава проблемите на регионите в страната. Кметовете на общини са подчинени на централната власт и не могат със собствени политики да осигурят просперитета на местните общности. Разбирането, че централната власт е тази, която трябва непрекъснато да подпомага и спасява финансово закъсалите общините, е погрешно.

Убедени сме, че общините могат да бъдат стабилизирани, ако се постигне истинска децентрализация с второ ниво на местно самоуправление.

Категоричното ни мнение е, че този вид централизация не помага на общините, пречи на икономическото развитие и задълбочава социалното неравенство в страната. От друга страна, източниците на  приходи на общините, които законите регламентират, не съответстват на законовите им ангажименти към гражданите. България е може би най-централизираната в целия ЕС, по отношение на местната власт, а неоспорим е фактът, че най-децентрализираните държави в ЕС предлагат най-добро качество на живот на своите граждани.

За да се постигне ефективно и работещо местно самоуправление, което носи отговорност и само решава своите проблеми, следва да се извърши административно-териториална реформа с второ ниво на местно самоуправление, предполагаща повече възможности на общините и областите по отношение на образование, данъчна политика и местно законодателство. Провеждането на децентрализацията ще доведе до конкуриращи се области и общини с по-висока функционална компетентност и управленска и финансова самостоятелност; рязко намаляване на административния апарат в централните администрации; чувствително намаляване на риска за провеждане на мащабни корупционни практики на национално ниво.